Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.06.2013 20:16 - ...заслужава ли всяка цена...?
Автор: wonderlandismine Категория: Изкуство   
Прочетен: 5539 Коментари: 13 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Пътят беше труден и той най-добре от всички знаеше това. Той знаеше какво иска, какво чувства и на какво е способен. Нима всеки не би искал да знае?! Всички му завиждаха, но нямаха идея колко му е трудно. Гледаха го как се справя, как продължава въпреки всичко да върви все нататък. Това ги караше да се чувстват зле, карше ги д се чувстват недотойни. И наистина беше така. Той го знаеше не по-зле от тях. Мисията им беше различна от неговата. Да бъде най-добрият. Нима беше толкова много?! Беше готов да превъзмогне чуждата омраза, но собствената си? Решението беше просто, нали именно то го караше да продължава, да върви докато не измисли решение. А то никога не идваше. Той осъзнаваше, че се отдалечава от всичко и от всички и за момент това го ужасяваше. Струваше ли си наистина? Да! Този отговор поне бе ясен. В един миг вече желаеше да е далеч, въможно най-скрит от останалите. Беше му достатъчно да следва идеята. Не му трябвахе никой, който евентуално би могъл да го разсея. И един прекрасен ден той пристигна. Там. На края. Целта, към която се стремеше от началото, тази от която не се отказа за нищо на света. Да, беше сам. Но дали беше щастлив? Никой не разбра. Все пак никой не стигна с него, а тези след него-е с тях не си заслужаваше да се говори...  



Гласувай:
3


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. pristan - Ако целта на героя ти е тази, за която ...
29.06.2013 22:00
Ако целта на героя ти е тази, за която си мисля, долавям противоречие в някои детайли: "да бъде НАЙ-добрият", "осъзнаваше, че се отдалечава от всичко и от всички", "с тях не си заслужаваше да се говори".
От написаното разбирам, че героят е копнял да преодолее света и да намери себе си. Но смятам, че докато той се мисли за по-добър от когото и да било, докато чувства хората далечни и незаслужаващи да говори с тях, няма да е преодолял омразата в себе си. А това е условие за постигане на целта - Щастието.
Поправи ме, ако греша!
цитирай
2. wonderlandismine - ...почти...
29.06.2013 22:11
Целта на героя е да бъде най-добрия с идеята, че това ще го направи щастлив. Според мен това е идеята на всеки от нас, всяко взето решение да бъде крачка към щастието. Но проблемът е, че почти винаги това, което вярваме че ще ни направи щастливи се оказва стъпка в грешната посока. Този герой обаче се е отдалечил толкова, че връщане назад няма. Откъснал себе си от света вече напълно сам. Дори постигнал заветната цел не е щастлив, но това вече не може да бъде поправено.
цитирай
3. pristan - В думите ти долавям фатализъм, но ...
29.06.2013 22:29
В думите ти долавям фатализъм, но това ме устройва, защото самият аз си падам малко фаталист и харесвам истории с фатален край, при условие, че оставят намек и за нещо хубаво. И все пак, за да се стреми към щастие, човек първо трябва да дефинира сам за себе си какво е щастие, нали така? Иначе няма как да се стреми към него. Ние винаги правим крачка в грешната посока, защото търсим щастие в този свят. А всъщност трябва да го търсим чрез този свят, но не и в него. Така че твоят герой не е постигнал никаква заветна цел, а просто - поредната заблуда, щом не е щастлив. Но не бъди крайно фатална! Всичко може да бъде поправено, защото всичко, което човек търси,е щастие, а щастието е самият той. Не че щастието е в човека, самият той е щастието. Просто е забравил щастието, всъщност - себе си.
цитирай
4. wonderlandismine - Много интересна логика за щасти...
29.06.2013 23:22
Много интересна логика за щастието. Аз всъщност съм на мнението, че в повечето случаи не целта е важното а пътят. Все пак началото и краят за всички са еднакви, но това което ни различава е начинът по който стигаме. Според мен има нещо изключително красиво във фаталното. Не ме разбирай погрешно аз съм изключителен оптимист. Просто човек трябва да се научи да вижда всяка гледна точка. Иначе като цяло съм съгласна с теб. Както за това че щастието на тази земя и в това измерение е невъзможно, както и че човек сам по себе си е щастие. Но не е ли част от човешката природа неспособността да се откажеш от надеждата? Ако и тя си отиде какво тогава остава?
цитирай
5. pristan - Смирението - упованието - свобо...
30.06.2013 11:17
Смирението - упованието - свободата - щастието.
Именно надеждата, че човек ще намери щастие тук, на тази земя, го кара по един или друг начин да се бори и съответно да се противи на едно или друго нещо. Така е - надеждата за щастие тук е част от човешката природа, неделима част. И, въпреки че тя е в основата на всяко едно страдание, ние нямаме смелостта да я пуснем да отлети с вятъра. А не я пускаме, защото приемаме нашата земна природа за себе си. Но ето, че идва мисълта за онова, което ни кара да изпитаме страх - смъртта. Ясно осъзнаваме, че колкото и да сме щастливи тук, това няма да трае вечно. Каквото и да съградим на тази плоскост, то ще бъде пометено. Появява се усещането за безсмислие и отчаяние. Защо, за какво?
Започва търсенето на смисъла. Става ясно, че смъртта разрушава всяко преходно щастие. Човек започва да се оглежда за вечното щастие. Но работата е там, че единственото вечно нещо е той самият, а нищо преходно не може да му донесе щастие. Какво се случва тогава? Човек загубва надеждата да търси извън себе си. Смисълът там се губи. Къде е смисълът? Смисълът е в това, човек да си спомни кой е, отново да намери себе си. Това е най-лесното и същевременно най-трудното нещо, защото трябва да се откажеш от абсолютно всичко като източник на щастие. От една страна, всяка борба ще спре, но от друга, ще те връхлети смъртен страх, защото всичко, което познаваш като себе си и източник на живот и щастие, ще започне да си отива.
И в крайна сметка, когато си отиде и последната искрица надежда, какво ще остане - ТИ, самият човек, вечен и блажен. Не се мъчи да проумееш това, защото не можеш. За да останеш единствено ти, всяка мисъл трябва да изчезне, не можеш да се измислиш, защото си реална.
Казваш, че не целта е важната, а пътят. Но все пак, целта ти ще определи и пътя ти. Ако целта ти е да се наядеш и напиеш, имам предвид, ако това е крайната ти цел, тогава пътят ти ще е доста различен от този, ако целта ти е например да дадеш на другите да ядат и пият.
цитирай
6. pristan - Продължение на 5.
30.06.2013 11:24
Казваш, че началото и краят за всички са еднакви. Добре, но не забравяй, че ние сме вечни индивидуалности. Качеството вечност е нашата същност, така че от нас зависи, дали ще сме вечно блажени или вечно страдащи.
Ако трябва да сме по-точни, ние нямаме нито начало, нито край. Такива неща имат само нашите преходни преживявания, като това тук на тази земя. Ти можеш вечно да страдаш, ако не изгубиш надеждата да търсиш щастие извън себе си, защото си вечна. Твоето търсене не може да свърши никога, докато ти не го прекратиш, защото ти търсиш, а ти си вечна. Краят на този живот ще реши само формата на следващия, но не и проблема с търсенето ти.
Какво ще кажеш за надеждата? Да я пуснем ли като гълъб?
цитирай
7. pristan - Мисля, че общо взето говорим за едни ...
30.06.2013 16:57
Мисля, че общо взето говорим за едни и същи неща, само че се изразяваме малко различно.
Не казвам, че на Земята няма щастие, но - както и ти казваш - то е преходно, мимолетно. Страданието идва в момента, в който се опиташ да задържиш щастието или когато започнеш да се страхуваш, че то ще свърши. Ако наистина можеш да живееш с мисълта, че щастието ти е преходно, ако , докато си щастлив, мисълта, че в един момент това ще свърши, не навява в теб и сянка от безпокойство, ти си оставила надеждата за щастие. Живееш с щастието, докато то е с теб, но не и с надеждата за него. Ако то е тук, добре, ако не е тук, пак добре. В теб се отваря едно велико ДА, едно приемане на всичко. Не казвам, че ако някой замахне към лицето ти, няма да сложиш ръката си пред него, но ти ще направиш това, за да предпазиш тялото си, а не СЕБЕ си. Вътрешно няма да отхвърлиш този удар, да го намразиш, да го обявиш за несправедлив. Просто няма да го оставиш да навреди на тялото ти.
Страхът... От какво се страхуваме ние? Защо водим този виртуален диалог? Какво ще постигнем с него? Защо сме се регистрирали в този блог? Задавала ли си си тези въпроси? Защо просто не станем сутрин, не се нахраним, не си свършим задълженията, не се окъпем, не се нахраним и не легнем да спим? Защото ни е страх. Страх ни е от смъртта. Като се ангажираме с всякакви дейности, ние се мъчим да забравим за смъртта, за единственото сигурно нещо в живота ни, за края му. Мислим, че като говорим и се правим, че знаем много неща, ще ни се размине. Слагаме прегради между нас и смъртта ни. Всичко, за което мислим, е преграда между нас и смъртта: "ще пиша в блога, ще се срещна с еди-кой си, ще стана еди-какъв си, ще целуна онзи, ще хапна онова, ще медитирам...". Мислим, че така тя никога няма да дойде.
Цял живот сме водени от страха. 99% от дейността ни, която не е свързана с оцеляването на тялото ни, е от страх. Вършим всякакви глупости, наречени развлечения, забавления, удоволствия - от страх.
цитирай
8. pristan - Ако просто седейки, човек не може да ...
30.06.2013 17:11
Ако просто седейки, човек не може да изпитва огромна радост от самия факт, че съществува, всяка друга негова "радост" е просто бягство от смъртта, бягство от реалността, бягство от самия него, от щастието...
"Ние не сме вечни на тази земя" Осъзнаваш ли какво казваш или това за теб са само думи? Осъзнаваш ли, че в един момент всичко, което познаваш, завинаги ще бъде забравено от теб? Ако ти наистина осъзнаваш това, всяко желание в теб ще угасне. Но ти не го осъзнаваш, ти таиш надежда, че по един или друг начин, ти все пак няма да умреш. Борбата за живот в теб продължава и желанията не секват. Страхът идва от това, че ти продължаваш да мислиш, че смъртта може да ти се размине или поне да се отложи за неограничено време.
Приемеш ли факта на смъртта, всяка надежда си отива, а с нея и всичко, което те измъчва. Остава спокойствието и радостта от факта, че просто сега теб те има.
цитирай
9. wonderlandismine - Много грешиш! Фактът, че ще умрем ...
30.06.2013 20:30
Много грешиш! Фактът, че ще умрем рани или късно и път назад не той е причината да живеем. До колкото разбирам според теб страхът ни от смъртта ни кара да живеем. Не съм съгласна. Никой не може да избяга от смъртта, но всеки в края на живота си се стреми да е готов за нея. Желанието за живот е много силно, но веднъж приемеш ли живота с пълнотата на неговата преходност си свободен да живееш както искаш. Да, всеки го е страх от смъртта, но този страх не определя пътят ни към нея. Това, че всяка сутрин ставаш и вършиш каквото вършиш няма общо с края. Сега сигурно се чудиш: добре тогава за какво живеем?! Много просто, хората (не всички разбира се) се стремят да постигнат нещо в живота, да намерят цел, която би ги направила по-добри, но би помогнала и на следващите в техния път. Някои пък се стремят да вземат всичко възможно от живота, да го изживеят напълно. Всяка индивидуалност е различна, със свои страхове и логика. В крайна сметка всеки посвещава живота си на нещо и колкото по- усърдно работи в тази посока, толкова по-голям е шансът името му да бъде запомнено. Този вид безсмъртие е опит за бягство от смъртта, един вид обезсилване на нейната окончателност. Да всеки се грижи за тялото си, това не е лошо, но всеки дори и много дълбоко в себе си знае, че то все някога ще го предаде. А колкото до щастието за какво ти е надеждата за него, когато го имаш? Проблемът на човек е, че не е щастлив от това, че е жив. Животът е изпитание, но много малко хора намират радостта в него като цяло.
цитирай
10. pristan - Първо, искам да ти благодаря, че ...
30.06.2013 22:03
Първо, искам да ти благодаря, че задържа диалога толкова дълго! Не ми се случва често във "виртуала". Второ, този диалог ми е интересен. Трето... спорим ли, всъщност и, ако да, то за какво? Можем да продължим да се опитваме да се разбираме и да си опонираме до края на страницата (която няма край), но каква полза от това?
Ще ти кажа защо аз водя този диалог. Искам да разбера себе си. Ето, например, днес се запитах, защо въобще продължавам тези коментари, които вече не са и коментари, ами са си направо за лични. Какво от това, ако те убедя в моите представи? Какво ми гарантира, че те са верни, ако въобще съществува вярна представа? Какво търсим ние тук, в този диалог? Виж, задавам истински въпроси, които да ни накарат да се замислим градивно. Това са трудни въпроси, които те карат безпристрастно да търсиш в себе си.
Откъде тръгнаха нещата? Ти си публикувала нещо. Защо ли? Аз коментирах. Защо? После всеки започна да си излага схващанията по някакви въпроси. И какво от това? Какво целим? Имам чувството, че правим нещо безплодно и в същото време това нещо ме привлича и ме държи пред монитора и някак си ме обсебва. Не го оставям, сякаш това е нещо много важно.
И така, искам да ти кажа, че аз не искам да споря с теб. Причината за това е, че искам да те приема с твоите виждания, каквито и да са те. Всъщност, дори бих искал, ако мога по някакъв начин да те накарам да се чувстваш добре. Даже бих искал да нямаш нужда да те карам да се чувстваш добре, защото просто си се чувстваш добре. Всъщност, може би искам чрез тези писания тук да накарам себе си да се чувствам добре. Сложно ми е. Просто изпитвам нещо, което ми е трудно да изразя. Може би просто търся някакъв покой и лъжа себе си, че ще го намеря тук. Може би просто ме е страх и си мисля, че ако светът мисли като мен, той ще стане едно приятелско място.
Визията ти за живота ми харесва, но какво от това? Знаеш ли кое може би има значение: да си обещая никога, поне умишлено, да не нараня нито едно човешко същество.
цитирай
11. pristan - Тогава, дори и да не те познавам, ако ...
30.06.2013 22:06
Тогава, дори и да не те познавам, ако някога те срещна, аз няма да нараня и теб. В това вече има смисъл. Има ли?
цитирай
12. wonderlandismine - :) горе-долу. Да прав си и аз стигнах ...
30.06.2013 22:48
:) горе-долу. Да прав си и аз стигнах до почти същите изводи. Май стана така, че коментарите са по-интересни от публикацията. :) Радвам се че съм помогнала да вземеш такова решение и ти пожелавам светлина по пътя.
цитирай
13. pristan - Благодаря ти! И на теб радостно ...
01.07.2013 16:16
Благодаря ти!
И на теб радостно пътуване към щастието!

Ами... това е. :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: wonderlandismine
Категория: Изкуство
Прочетен: 34937
Постинги: 21
Коментари: 19
Гласове: 11
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031